Социални рискове, за които се осигуряват лицата в държавното обществено осигуряване

Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

- фонд „Общо заболяване и майчинство“ за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;

- фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

- фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

- фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;

- фонд „Безработица“ за безработица.

Плащания, които предоставя държавното обществено осигуряване

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

- временна неработоспособност;

- временна намалена работоспособност;

- инвалидност;

- майчинство;

- безработица;

- старост;

- смърт.

Задължително осигурени лица за общо заболяване и майчинство (фонд „Общо заболяване и майчинство“), инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд „Пенсии“, фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, учителите – в Учителски пенсионен фонд), трудова злополука и професионална болест (фонд „Трудова злополука и професионална болест“) и безработица (фонд „Безработица“)

Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са:

- работниците и служителите;

- държавните служители по Закона за държавния служител;

- съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет; кандидатите за младши съдии, и младши прокурори и младши следователи;

- военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция “Разузнаване” и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Национална служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване;

- управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;

- лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест изцяло за своя сметка са морските лица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Те по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица.

Лица, които не подлежат на осигуряване във фонд „Безработица”

Не се осигуряват за безработица лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта. Това са тези, за които в съответните програми не е предвидено да се внасят вноски за безработица.

Не се осигуряват за безработица членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, включително и тези, които са избрани в органите на управление на кооперацията и с тях не са сключени трудови правоотношения.

Посочените лица се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест.

Не се осигуряват за безработица лицата, работещи без трудово правоотношение по договор с възложител /граждански договори/, както и самоосигуряващите се лица.

Не се осигуряват за безработица и лицата, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка, които са:

- изпратени на работа в чужбина от български посредник;

- работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи;

- съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат;

- съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност. Те се осигуряват инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство.

Не се осигуряват за безработица лицата, работещи на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Максимален месечен осигурителен доход

Размерът на максималния месечен осигурителен доход се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

За 2021 г. той е в размер 3 000 лв. Максималният осигурителен доход е месечен и не е предвидено неговото пропорционално намаляване, когато лицата не са отработили всички работни дни в съответния месец. Това означава, че ако осигуреното лице работи само част от календарния месец и е получило доход в размер на 3 000 лв., осигурителните вноски се дължат върху 3 000 лв., а не пропорционално на отработените дни.

Осигуряване върху социалните разходи

Елемент на осигурителния доход са получените или начислени суми от средствата за социални разходи, когато начина на тяхното получаване отговаря на условията, регламентирани в чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Условие за осигуряване върху сумите за социалните разходи е те да се дават пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите независимо дали са дадени в пари или натура.

Когато средствата от социалните разходи не се дават пряко, постоянно или периодично на осигурените лица, те не са част от осигурителния доход. Не подлежат на осигуряване социалните разходи, когато те се предоставят за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите. Не се дължат вноски в случаите, в които работодателите за сметка на социалните разходи правят вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за професионална квалификация и безработица за своите служители.

Не подлежат на осигуряване еднократните помощи в пари или в натура, които работодателят изплаща от социалните разходи на работниците и служителите си за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Не подлежат на осигуряване средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители.

Сумите от социалните разходи, изплатени или начислени на работниците и служителите, се включват в брутното трудово възнаграждение, когато се изчислява паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, тъй като върху тези суми вече се внасят вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Сумите, изплатени от социалните разходи, се включват и при определянето на нетното възнаграждение, след приспадане на дължимите върху тях задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Сумите от социалните разходи не се включват при образуването на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии.

Когато върху сумите, изплатени или начислени за сметка на социалните разходи са внесени или се дължат осигурители вноски, те се включват в размера на осигурителния доход, който се взема предвид при определянето на пенсиите на осигурените лица.

Осигуряването върху социалните разходи е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: за фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален и универсален пенсионен фонд или във фонд „Пенсии“, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл. 69”, с увеличена осигурителна вноска за лицата направили избор по чл. 4б или 4в от Кодекса за социално осигуряване, както и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Безработица” и фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

Допълнителното материално стимулиране като част от осигурителния доход

При определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски, следва да се има предвид, че сумите, изплатени за материално стимулиране – „премии” и други плащания се включват в брутното трудово възнаграждение за съответните месеци, за които се отнасят. Изплатените допълнителни възнаграждения, като „великденска”, „коледна”, „13-та” заплата и др. подобни възнаграждения, давани на основание на колективен трудов договор или постановление на Министерски съвет и нямащи характер на премии за минало време, се отнасят за месеца, в който са изплатени.

Поредност на осигуряването за лица, които получават доходи от различни видове дейности

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Времетраене на осигуряването

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността не е прекратена.

Възникване на задължението за осигуряване на работещите по трудови правоотношения

Работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство (фонд „Общо заболяване и майчинство“), инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд „Пенсии“), трудова злополука и професионална болест (фонд „Трудова злополука и професионална болест“) и безработица (фонд „Безработица“).

От 1 януари 2015 г. задължително осигурени на това основание са всички работници и служители независимо от това колко дни или часове отработват през календарния месец и независимо дали работят по едно или повече правоотношения.

Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска (4,3 на сто), която е изцяло за сметка на осигурителя.

Осигуряването възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в Кодекса за социално осигуряване, е необходимо да са налице едновременно две условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено но неизплатено или неначислено).

Не се считат за осигурени работниците и служителите, за които денят на встъпване в длъжност по трудовото правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност. Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск или други неплатени отпуски по специални закони. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

Работниците и служителите, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени.

Осигурителен доход за работниците и служителите

Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и неначислените възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуряването на работниците и служителите е върху определените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавнбото обществено осигуряване за съответната година, а за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат – не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице. Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

За лицата, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, максималният осигурителен доход е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода на сумирано изчисляване на работното време.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2021 г. е 3 000 лв.

Определяне на основна икономическа дейност с цел прилагане на минимални осигурителни доходи

Определянето на основната икономическата дейност на осигурителите с оглед определянето на минималните осигурителни доходи се извършва съобразно преобладаващия брой заети лица по трудово правоотношение.

Съгласно Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато осигурителят осъществява две или повече дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В тези случаи не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя т. е. заетите в спомагателните дейности. Спомагателни дейности са тези, които съществуват единствено за да подпомагат извършването на основната икономическа дейност на осигурителя. Такъв характер имат счетоводната, транспортната и складовата дейност, снабдяване, продажби, ремонт и поддръжка и др.

При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

Икономическата дейност на осигурителя, с оглед определянето на минималния осигурителен доход на заетите лица, се определя в края на календарния месец. В броя на осигурените лица се включват всички заети през месеца вкл. напусналите, новопостъпилите или преминалите от една дейност в друга. При преминаване на осигурени лица от една икономическа дейност на осигурителя към друга, когато той извършва няколко дейности, работниците и служителите се отнасят към дейността, в която работят в края на месеца.

В случаите, в които длъжността на осигурено лице се променя през календарния месец, размерът на минималния осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработените дни за всяка длъжност.

Когато осигурените лица работят по трудови правоотношения на повече от едно място, минималните осигурителни доходи се определят при всеки осигурител поотделно в зависимост от отработеното време от осигуреното лице.

При съвместяване на повече от една длъжност, при един осигурител, на осигуреното лице се определя кода на длъжността с най-голям относителен дял във времето. Следва да се има предвид, че при съвместяване на длъжности приоритет имат тези които са свързани с производството пред тези които са свързани с търговия, транспорт или услуги. При комбиниране на задължения изискващи квалификация с различни равнища на образование и с различен стаж, приоритет имат професиите с най-висока степен на квалификация.

Работници и служители, за които не се прилагат минималните осигурителни доходи

Размерът на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите от бюджетния сектор не се прилага.

По смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството „Бюджетни предприятия“ са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Минимален осигурителен доход за работниците и служителите, които не са отработили пълното работно време през календарния месец

Осигуряването за работещите по трудови правоотношения се осъществява върху получените, начислените и неизплатени и неначислените брутни трудови възнаграждения и възнагражденията за платени отпуски по Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономически дейности.

В така посочените възнаграждения, с оглед определянето на минималния осигурителен доход, не се включват сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Когато лицата не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуск извън посочените платени отпуски, осигуряването се осъществява върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя определен пропорционално на броя на отработените дни през месеца и дните.

В броя на отработените дни, с оглед пропорционалното намаляване на минималния осигурителния доход не се включват дните в неплатен отпуск по и дните, за които лицата са получили обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Осигуряването се осъществява върху определените минимални осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии и в месеците, в които е изплатен, начислен или неначислен само аванс.

При сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са по-малко или повече от договореното работно време, минималният месечен размер на осигурителния доход е по-малък или по-голям от определения. В тези случаи за всеки месец от периода минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.

Когато трудовите възнаграждения на работниците и служителите са по-високи от минималните осигурителни доходи, осигуряването се осъществява върху изплатените, начислени и неизплатени или неначислените възнаграждения.

Доходи на работниците и служителите, които не подлежат на осигуряване

Не подлежат на осигуряване следните изплатени суми на работниците и служителите:

- дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения;

- стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;

- стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите –  и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране;

- стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

- стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор. Когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства осигуряването е задължително;

- сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;

- стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота.

Не подлежат на осигуряване паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Осигуряване, когато осигурените работят по две или повече трудови правоотношения

В случай, че работник или служител работи по повече от едно трудово правоотношение, осигуряването е върху сбора от получените, начислени но неизплатени или неначислени трудови възнаграждения. Лицето декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Когато по първото правоотношение възнаграждението е равно или по-голямо от 3 000 лв., доходът, получен при втория работодател не подлежи на осигуряване. Ако възнаграждението по основното трудово правоотношение е по-малко от 3 000 лв., то осигуряването по второто трудово правоотношение е върху изплатеното, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение, но не повече от разликата до 3 000 лв.

Осигуряване на работниците и служителите, командировани или изпратени на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност

Тези лица се осигуряват върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.

Общи положения

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; търговци по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирани като едноличен търговец; земеделските стопани и тютюнопроизводители.

Лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация са: 

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

- На основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти;

- За която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Задължение за осигуряване на самоосигуряващите се лица

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Регистриране начало на трудова дейност от самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се лица са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в седем дневен срок от започването ѝ.

Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство.

Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; търговци по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирани като едноличен търговец и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по установен в подзаконов акт ред. 

Социални рискове, за които се осигуряват самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Определяне видът на осигуряване на самоосигуряващите се лица

Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец в териториална дирекция на Националната агенция за приходите в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

В случаите, в които самоосигуряващите се са подали декларацията за започване или възобновяване на дейността си след регламентирания седем дневен срок, те се считат за осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Срок, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си

Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се.

Осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия

Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание. За самоосигуряващите се, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност.

Срок за внасяне на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Ежемесечните осигурителни вноски могат да се внасят върху избран осигурителен доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен размер на осигурителен доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е определен в размер на 650 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3000 лв.

Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват повече от една дейност като самоосигуряващи се

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход.

Авансов осигурителен доход на регистрираните земеделските стопани и тютюнопроизводители, които упражняват и друга дейност като самоосигуряващи се

Когато регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители извършват и друга дейност като самоосигуряващи се, те не могат да внасят авансовите си вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход, върху който трябва да се провежда осигуряването в тези случаи трябва да бъде не по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност през 2021 г. е 420 лв.

Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, които упражняват дейност и по трудово правоотношение:
Ако самоосигуряващите се лица се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността;

- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход от 3000 лв.

Осигуряване на самоосигуряващите се, които работят без трудово правоотношение, независимо от дейността, за която са регистрирани

При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход.

Периоди, за които самоосигуряващите се лица не се осигуряват

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение.

Осигуряване на самоосигуряващи се лица, осигурени само за фонд „Пенсии” за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Облагаемият доход от упражняваната трудова дейност като самоосигуряващо се лице помесечно се определя, като общият му размер се раздели на броя на месеците, през които лицето е упражнявало дейност, независимо от броя на отработените през месеца дни. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. 

Социални рискове, за които се осигуряват морските лица

Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица.

Осигуряването възниква от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Осигурителен доход

Морските лица се осигуряват върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
За 2021 г. минималният месечен осигурителен доход е 650 лв., максималният месечен осигурителен доход е 3 000 лв.

Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор. 

Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

Осигурителните вноски на морските лица се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Морските лица не определят окончателен размер на осигурителния си доход в това си качество. За тях окончателният размер на осигурителния доход е равен на дохода, върху който са внесени осигурителните им вноски през съответната календарна година.

Осигуряване, когато морските лица упражняват трудова дейност и на други основания

Когато морските лица получават доходи и от други дейности по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването е върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителния доход като морски лица;

4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

5. доходи за работа без трудово правоотношение.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта „Обезщетения“, Раздел I „Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване“ и Раздел IV „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност

Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на държавното обществено осигуряване. 

Условия за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

- към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;

- лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;

- да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.  

Задължение на осигурителя да изплаща на лицето възнаграждение за някои от дните от периода на временната неработоспособност

Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност.

Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, в които:

- след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);

- в случаите при бременност и раждане. Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на държавното обществено осигуряване.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и при интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

Възнаграждение, от което се определя обезщетението - начин на изчисляване на обезщетението

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

- не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

- е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;

- е ползвало отпуск за отглеждане на дете;

- е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

Определяне на нетното възнаграждение

Месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, освен за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

Изчисляване на паричното обезщетение при работа на дневни сменни графици и при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени по часов график

Паричното обезщетение за временна неработоспособност при подневно отчитане на работното време се изплаща за определените за лицето работни дни, включени в периода на временната неработоспособност. Паричното обезщетение за временна неработоспособност при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Определяне на общата сума на паричното обезщетение

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност, за които лицето има право на парично обезщетение.

Изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни болнични листове.

Срок за изплащане на обезщетението

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

В случай че временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата наети на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

Изплащане на парично обезщетение поради карантина или отстраняване от работа

Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

- времето, за което осигуреният е под карантина;

- времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Изплащане на парични обезщетения за санаторно-курортно лечение

На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Изплащане на парично обезщетение за гледане на болен член от семейството

Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

- гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

- гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; 

- гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;

- гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

- гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи (майка, баща, баба, дядо, прабаба, прадядо) и низходящи (деца, внуци и правнуци) по права линия, съпругът и съпругата.

Давностен срок за изплащане на обезщетението

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Случаи, при които не се изплаща парично обезщетение

Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

- умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

- нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

- са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

- са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

- са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

В случаите, в които лицата са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства и поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред.

Срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а когато лицата са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред – не по-дълъг от 3 календарни дни.

Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Необходими документи и данни за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица въз основа на:

- болничен лист, представен от осигуреното лице на осигурителя;

- данните от болничните листове, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), като се използват и данните от регистъра на осигурените лица, регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“;

- декларация по образец, представена от осигуреното лице на осигурителя – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на данни относно личната платежна сметка на лицето за изплащането им;

- удостоверение относно правото на парично обезщетение, което се представя в Националния осигурителен институт от осигурителя (за осигурените лица) и от самоосигуряващите се лица;

- други специфични документи и данни, в зависимост от характера на временната неработоспособност, допълнително изискани от териториалните поделения на Националния осигурителен институт. 

Ред за представяне в Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност

Осигурените лица и лицата представят издадените болнични листове на хартиен носител на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя.

Удостоверение относно правото на парично обезщетение се представят в Националния осигурителен институт от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило болничния лист пред осигурителя.

В случай че осигурителят забави или не представи удостоверение относно правото на парично обезщетение в Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

Самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на Еднолични дружества с ограничена отговорност и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в Националния осигурителен институт удостоверение относно правото на парично обезщетение в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист.

Ред за представяне на документи и изплащане на неполучени парични обезщетения и помощи при смърт на осигурено лице

Наследниците на починало правоимащо лице могат да подадат заявление-декларация по образец за изплащане на неполучените от наследодателя им парични обезщетения и помощи. Заявлението-декларация се подава от всеки от наследниците лично или чрез упълномощено лице, по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код на подателя в териториалното поделение на НОИ по постоянния или настоящия му адрес. Документите, издавани от общините необходими за преценка на правото на парични обезщетения и помощи (в случая е необходимо удостоверение за наследници), ако не са представени от заявителите, се изискват служебно. Общините изпращат документите в 14-дневен срок от получаване на искането.  

Размерът на неполученото парично обезщетение и/или помощ се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството.

Задължения на лицата и осигурителите/самоосигуряващите се лица да уведомяват Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при временна неработоспособност

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят на осигурителите декларация и съответните доказателства към нея.

В срок до 3 работни дни от получаване на декларация за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в Националния осигурителен институт удостоверение относно правото на парично обезщетение с попълнен раздел „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“ с данни относно промяната.

Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси представят в Националния осигурителен институт ново удостоверение относно правото на парично обезщетение в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

Срокове за изплащане от Националния осигурителен институт на паричните обезщетения при временна неработоспособност

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от представянето в Националния осигурителен институт на удостоверение относно правото на парично обезщетение и от постъпването в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове.

Изплащането на паричните обезщетения въз основа на заявления-декларации също се извършва в срок до 10 работни дни от представянето на документите/данните в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Паричните обезщетения, които обхващат период повече от един календарен месец, се изплащат в срок до 10 работни дни от представянето на удостоверение относно правото на парично обезщетение в териториалното поделение на Националния осигурителен институт и постъпването на данните от издадените болнични листове за първия месец от периода, а за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, и за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението.

Полагащите се суми се превеждат от Националния осигурителен институт по декларираните от лицата лични платежни сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава–членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от държавното обществено осигуряване, обезщетението може да се преведе по лична банкова сметка, посочена от лицето в държавата по пребиваване.

Отказ за изплащане на парично обезщетение

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. 

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в глава четвърта „Обезщетения“, раздел II „Обезщетения за майчинство“ и раздел ІV „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Видове обезщетения за майчинство, които се предоставят от държавното обществено осигуряване

При настъпване на риска „майчинство“ държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

- парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок до 410 дни;

- парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 дни, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане;

- парични обезщетения при раждане на дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок до 15 дни;

- парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;

- парични обезщетения за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето;

- парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му;

- парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок до 365 дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;

- парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи;

- парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато не се ползва отпускът при осиновяване на дете. парични обезщетения при раждане на дете;

- за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в случаите на тежко заболяване на майката/осиновителката на детето или при смърт на майката/осиновителката и/или на бащата/осиновителя на детето.

Лица, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ на държавното обществено осигуряване.

Условия за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст е необходимо да са изпълнени следните условия:

- към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;

- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател;

- да им е разрешен съответният вид отпуск.

Условия за придобиване право на парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане

За придобиване право на това парично обезщетение е необходимо да са изпълнени следните условия:

- лицето да упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение; към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;

- към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или да е при един и същ работодател;

- да е изтекъл периодът на отпуска до 135 календарни дни, който се разрешава от здравните органи с болнични листове, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение по болничните листове.

Условия за придобиване право на парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато не се ползва отпускът при осиновяване.

За придобиване право на това парично обезщетение е необходимо да са изпълнени следните условия:

- лицето да упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение;

- към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да и осигурено за общо заболяване и майчинство; към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или при един и същ работодател;

- датата, от която се иска изплащане на обезщетение да е след 90-ия ден от деня на предаване на детето за осиновяване, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Условия за придобиване право на парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато не се ползва отпускът за отглеждането му

За придобиване право на това парично обезщетение е необходимо да са изпълнени следните условия:

- лицето да упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение; към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;

- към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или да е при един и същ работодател;

- датата, от която се иска изплащане на обезщетение да не е преди изтичане срока на обезщетението поради бременност и раждане или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение.

Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, при които е настанено дете имат право на парично обезщетение в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичане на срока на полагащото се обезщетение за раждане, т.е. до 365 календарни дни, считано от датата на раждане на детето.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 дни от деня на изписване на детето от родилното заведение, а осигуреният за общо заболяване и майчинство осиновител на дете до 5-годишна възраст – за срок до 15 дни от деня на предаване на детето за осиновяване.

Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска.

Право на обезщетение при тези условия имат и самоосигуряващите се лица, в случай че не извършват трудова дейност в този период.

Право на парично обезщетение при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на лицето се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане.

Паричното обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, когато не се ползва съответният отпуск се изплаща до датата на прекратяване на правоотношението или осигуряването.

Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете имат право на парично обезщетение за срок до 365 календарни дни от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Лица, които имат право на парично обезщетение при раждане на дете в случай на тежко заболяване на майката/осиновителката или при смърт на майката/осиновителката и/или на бащата/осиновителя на детето

При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката/осиновителката, право на парично обезщетение при раждане/осиновяване на дете или за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска има бащата/осиновителя на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя на детето, когато работи по трудово правоотношение.

При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето, и при смърт на бащата/осиновителя, право на парично обезщетение при раждане/осиновяване на дете или за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска имат родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя на детето.

При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката, ако бащата е неизвестен, право на парично обезщетение при раждане на дете или за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска имат нейните родители.

Когато лицето, което само е осиновило дете до 5-годишна възраст, почине или заболее тежко, което я възпрепятства да гледа детето, право на парично обезщетение при осиновяване или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за времето на отпуска има един от неговите родители, когато работи по трудово правоотношение.

Когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст или двамата осиновители на дете до 5-годишна възраст, право на парично обезщетение при раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска има настойника, а с негово съгласие един от родителите на майката или на бащата на детето.

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване е регламентиран в Глава четвърта „Обезщетения“, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" и раздел ІV „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Видове парични обезщетения при трудоустрояване

Паричните обезщетения при трудоустрояване са три вида:

- трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

- трудоустрояване поради бременност или кърмене;

- трудоустрояване поради напреднал етап на лечение ин-витро.

Трудоустрояване вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест

Ако работник или служител поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. С предписанието се определя характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването.

Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя – да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение.

Лекуващият лекар може да трудоустроява с болничен лист до един месец в една календарна година, а лекарска консултативна комисия – с болничен лист до две години, но за не повече от шест месеца еднократно. 

Трудоустрояването поради бременност или кърмене или поради напреднал етап на лечение ин-витро

Когато бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, изпълнява неподходяща за състоянието работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на работното място и/или работното време. Ако приспособяването не може да се осъществи, работодателят я премества на друга подходяща работа.

Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката, от работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро и от работодателя. До изпълнението на предписанието тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата работа, а работодателят е длъжен да изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

Трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи и се оформя с болничен лист Болничните листове за трудоустрояване се издават еднолично от избрания личен лекар на осигурената или от съответния специалист (акушер-гинеколог).

Условия за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване

Паричното обезщетение при трудоустрояване се придобива при наличие на следните условия:

- към началото на трудоустрояването лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;

- да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

При трудоустрояване поради трудова злополука или професионална болест не се изисква лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.

Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест

Паричното обезщетение се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Срок за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване поради бременност или кърмене и поради напреднал етап на лечение ин-витро

Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете се изплаща от деня на трудоустрояването до започване на отпуска поради бременност и раждане, а в случаите на кърмене – за целия период на трудоустрояването, докато майката кърми.

Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща за не повече от 20 календарни дни.

Давностен срок за изплащане на трите вида парични обезщетения при трудоустрояване

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения при трудоустрояване се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Необходими документи и данни за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване

Паричните обезщетения при трудоустрояване се изчисляват и изплащат на правоимащите лица въз основа на:

- болничен лист, представен от осигуреното лице на осигурителя;

- данните от болничните листове, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“;

- декларация по образец, представена от осигуреното лице на осигурителя – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на платежна сметка за изплащането им;

- данните от удостоверението относно правото на парично обезщетение;

- други специфични документи в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от териториалните поделения на Националния осигурителен институт. 

Ред за представяне в Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения при трудоустрояване

Осигурените лица представят издадените болничните листове на хартиен носител на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Документите се представят в Националния осигурителен институт от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило болничния лист пред осигурителя.

В случай че осигурителят забави или не представи документите в Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в Раздел III и Раздел IV от глава четвърта „Обезщетения“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

- са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;

- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;

- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или законодателството на друга държава.

Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица

При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

- на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

- на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година;

- зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Ред за отпускане на обезщетението

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление, подадено по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя в избрано от лицето териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“. Към заявлението се прилагат:    

- акт за прекратяване на правоотношението (за справка);

- документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;

- документ за самоличност (за справка).

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на Националния осигурителен институт уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Уведомяването се извършва по избрания от лицето начин на комуникация:

- чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция;

- по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Начална дата на обезщетението за безработица

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

- заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата;

- лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. 

Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж.

За осигурителен стаж на лицата се зачита времето след 31 декември 2001 г., през което те са осигурени за безработица.

Срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:

Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при настъпване на следните обстоятелства:

- получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването - за периода, за който се изплаща обезщетението;

- изплащане на обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт - за периода, за който се изплаща обезщетението;

- представяне на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.

Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

- започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

- прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или на професионална пенсия;

- смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства (с изключение на последното) в срок до 7 работни дни.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

- за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт;

- за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;

- за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с наложена лихва.

Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична платежна сметка. Обезщетенията се превеждат на всеки доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на Република България на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА, ИЗПЛАЩАНИ НА СЪПРУГИТЕ/СЪПРУЗИТЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ЗОВСРБ)

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица на безработните съпруги/съпрузи на военнослужещите е регламентиран в чл. 230 и чл. 231 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

Право на парично обезщетение

Право на парично обезщетение за безработица имат съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения и безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии.

Условия за отпускане на обезщетението

Безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите следва да се регистрират като безработни лица в Агенцията по заетостта в срок до един месец от датата на преместването/заминаването в мисия на военнослужещия. Безработните съпруги (съпрузи) на преместените военнослужещи следва да имат адресна регистрация по настоящ или постоянен адрес в населеното място, в което е преместен военнослужещият.

Размер на обезщетението и срок, за който се изплаща

Размерът на месечното обезщетение, което се изплаща на съпругите/съпрузите на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им от едно населено място в друго и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, и на безработните съпруги на военнослужещите, участващи в международна операция и мисия, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

Обезщетението се изплаща от датата на преместването/заминаването на военнослужещия, ако безработната съпруга се е регистрирала в Агенцията по заетостта в срок до един месец от датата на преместването/заминаването. На безработните съпруги на преместените военнослужещи обезщетението се изплаща за периода, през който не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, но за не повече от 12 месеца. На безработните съпруги на военнослужещите, участващи в международна операция/мисия обезщетението се изплаща за периода на участие в операцията/мисията.

Необходими документи за преценка правото на обезщетение

Паричните обезщетения на безработните съпруги (съпрузи) на преместените от едно в друго населено място и на участващите в международна операция или мисия военнослужещи, се отпускат въз основа на заявление, подадено по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя в избрано от лицето териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“, към което се прилагат следните документи:

- документ за самоличност (за справка);

- акт за прекратяване на правоотношението (за справка);

- удостоверение от командира (началника) на поделението, в което служи военнослужещият, за датата на преместването или за времето на участие в международната операция или мисия.

Прекратяване изплащането на обезщетението

Изплащането на обезщетението се прекратява при:

- прекратяване на договора за военна служба на военнослужещия, потвърдено с уведомление на командира/началника на военното формирование до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт – от датата на прекратяване на договора за военна служба;

- започване на трудова дейност от безработната съпруга/безработния съпруг на военнослужещия – от датата на започване на дейността;

- прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта – от датата на прекратяване на регистрацията;

- прекратяване на брака между военнослужещия и съпругата му/съпруга ѝ – от датата на настъпване на обстоятелството съгласно влязло в сила съдебно решение;

- смърт на лицето, на което е отпуснато обезщетението – от датата на настъпване на обстоятелството;

- при промяна на адресната регистрация по настоящ или постоянен адрес на съпругата/съпруга на военнослужещия в населено място, различно от населеното място, в което е преместен военнослужещият;

-при завръщане на военнослужещия от международна операция или мисия, потвърдено с уведомление от командира/началника на военното формирование – от датата на завръщане.

Възстановяване изплащането на обезщетението

Изплащането на обезщетението се възстановява при:

- прекратяване на трудовата дейност – за оставащия към датата на прекратяването период;

- при нова регистрация в Агенцията по заетостта – от датата на новата регистрация за оставащия към тази дата период.

ПАРИЧНИ ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ 

Законова рамка

Правото на парични помощи е регламентирано в Глава първа „Общи положения“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО), а редът за отпускане и изплащане на паричните помощи – в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Видове помощи, които се изплащат съгласно Кодекса за социално осигуряване от средствата на държавното обществено осигуряване

Кодексът за социално осигуряване регламентира изплащането на два вида помощи от средствата на държавното обществено осигуряване, а именно: на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице и на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ПРИ СМЪРТ НА ОСИГУРЕНО ЛИЦЕ

Лица, които имат право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице

Право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице, съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), имат неговите:

- съпруг (съпруга);

- деца;

- родители.

Децата на починалото лице имат право на тази помощ, независимо от това дали са учащи се или не са учащи се, дали са пълнолетни или са непълнолетни, а родителите на починалото лице имат право на помощта, независимо от това дали са били издържани от него.

Не се изисква правоимащите лица – съпругът/съпругата, децата и родителите на починалото лице да са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест.

Условие за придобиване право на помощта

Необходимо условие за придобиване право на помощта е починалото лице да е било в кръга на осигурените по Кодекса за социално осигуряване лица към датата на смъртта си. Без значение е дали лицето е било осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Размер на еднократната помощ при смърт на осигуреното лице

Размерът на еднократната помощ се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Общият размер се разпределя поравно между всички правоимащи лица

Когато право на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице имат и лица, които не са я поискали, помощта се изплаща пропорционално само на поискалите я лица. Останалите правоимащи лица могат да поискат полагащата им се пропорционална част от помощта в 3-годишния давностен срок по Кодекса за социално осигуряване.

Необходими документи за отпускане и изплащане на еднократната помощ при смърт на осигуреното лице

Помощта се изплаща срещу представяне на следните документи:

-заявление-декларация по образец към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;

- документ за самоличност за справка.

Ред за представяне на необходимите документи в териториалното поделение на Националния осигурителен институт

Заявлението-декларация се подава от всяко от лицата лично, чрез упълномощено лице, ми по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код на подателя в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянния или настоящия му адрес.

Териториалното поделение, което е приело документите, служебно ги изпраща на съответното на осигурителя/самоосигуряващото се лице териториално поделение, компетентно да преценява правото и изплаща помощта.

Изплащане на помощта - срокове за изплащане на помощта

Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко правоимащо лице по декларирана от него лична платежна сметка в срок до 10 работни от представяне на документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител.

Ако се установи, че лицето няма право на помощ при смърт на осигуреното лице, съответното длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждане за отказ.

Когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението.  

Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, или по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричната помощ

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричната помощ, лицата са длъжни да уведомят за това съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Давностен срок за помощта

Еднократната помощ при смърт може да бъде поискана от правоимащите лица в срок 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на осигуреното лице.

ПАРИЧНА ПОМОЩ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОГАТО ОСИГУРЕНОТО ЛИЦЕ НЯМА НЕОБХОДИМИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ

Лица, които имат право на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване

Право на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване (когато осигурените лица нямат необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване) имат:

- лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, включително и лицата, осигурени за посочените рискове без безработица;

- самоосигуряващите се лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Условия за изплащане на помощта

Условията, при които се изплаща тази помощ, са:

- да е направен отказ от териториалното поделение на Националния осигурителен институт за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване поради недостатъчен осигурителен стаж на лицето;

- лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на инвалидизиране.

Правопораждащата дата за изплащане на помощта е датата на инвалидизирането, посочена в експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия.

Размер на помощта и изчисляване

Помощта е в размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, определен съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване за 60 работни дни.

Изчислява се както парично обезщетение за временна неработоспособност по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата на инвалидизирането.

Такава помощ може да бъде отпусната само веднъж, считано от датата на инвалидизирането.

Необходими документи за отпускане и изплащане на помощта

Тази помощ се изплаща срещу представяне на:

- заявление – декларация по образец към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;

- документ за самоличност за справка.

Ред за представяне на необходимите документи в териториалното поделение на Националния осигурителен институт

Заявлението-декларация се подава от всяко от лицата лично, чрез упълномощено лице, или по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код на подателя в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянния или настоящия му адрес.

Лицата, които искат тази помощ представят лично или чрез упълномощени от тях лица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или по настоящ адрес необходимите документи на хартиен носител.

Когато документите се представят лично от правоимащото лице, то носи със себе си и документ за самоличност за справка.

Изплащане на помощта - срокове за изплащане на помощта

Тази помощ се изплаща по декларирана от лицето лична платежна сметка в срок до 10 работни дни от представяне на заявление-декларацията в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Ако се установи, че лицето няма право на помощ, съответното длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждане за отказ. Разпореждането може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението.  

Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, или по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричната помощ

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричната помощи, лицата са длъжни да уведомят за това съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Давностен срок за помощта

Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, може да бъде поискана от правоимащите лица в срок от 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

ПАРИЧНА ПОМОЩ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Законова рамка

Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по условията и реда, определени с Наредба № 1 от 13 февруари 2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. 

Националният осигурителен институт финансира и контролира дейността по профилактика и рехабилитация, провеждана за следния контингент лица:

1. осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест;

2. получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и срокът на инвалидността в експертното решение на Териториална експертна лекарска комисия, респективно на Национална експертна лекарска комисия, не е изтекъл.

Лицата по точка 1 придобиват право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест последователни калeндарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от шест календарни месеца се включва времето:

1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;

2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на обезщетение.

Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца не се отнася за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.

Лицата, осигурени само за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация само в случай на трудова злополука и професионална болест.

Паричната помощ за всяко правоимащо лице включва:

1. средствата за не повече от общо 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно (вкл. прегледите и изследванията) по цени, утвърдени от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;

2. средствата за нощувки в размер на 18.00 (осемнадесет) лв. за една нощувка, без доплащане от правоимащите лица;

3. частична парична помощ за хранене в размер на 7.00 (седем) лв. за един храноден. За деня на постъпване и деня на напускане Националният осигурителен институт заплаща общо 7.00 (седем) лв. частична парична помощ за хранене.

Лицата получават право на парични помощи за профилактика и рехабилитация еднократно в една календарна година за 10 дни престой.

Резервации за постъпване при изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация се правят от лицата

Необходимите документи за издаване на удостоверение за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация:

1. Медицинско направление

Правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация се ползва след преценка на лекуващия лекар за необходимостта от провеждане на профилактика и рехабилитация на диагностично уточнено заболяване, която се отразява в медицинско направление.
Медицинското направление се издава от лекуващия лекар в два екземпляра и в него той документира заболяването, за което е необходимо провеждане на профилактика и рехабилитация, придружаващите заболявания, ако има такива, медицинските мотиви за рехабилитацията, както и опис на приложените медицински документи.

Медицинското направление трябва да е издадено не по-рано от 30 календарни дни преди датата на постъпване при изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация.

2. Документ за самоличност (за справка)

3. Документ по образец, удостоверяващ осигурителните права на лицето 

4. Медицинска документация, удостоверяваща настоящото и миналото здравно състояние на лицето – епикризи, изследвания, рентгенови и др. снимки, електрокардиограми и други документи, според конкретния случай.

Лицата трябва да представят цялата медицинска документация, която доказва наличието на заболяването, отразено в медицинското направление като показано за вторична профилактика и рехабилитация.

5. Валидно Eкспертно решение на Териториална експертна лекарска комисия, респективно на Националната експертна лекарска комисия (сканирано копие) – за лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

6. Валидно Експертно решение за признаване на професионална болест (сканирано копие) – за лицата с професионална болест.
Лицата представят описаните документи в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, по постоянен или настоящ адрес, в срок до 10 работни дни преди датата на постъпване при изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация.

При получаването на удостоверенията за профилактика и рехабилитация лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, попълват декларация по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт. В нея декларират, че при прекратяване на трудовия договор или осигуряването им към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползват правата, предоставени им с удостоверението. Бланката на декларацията се предоставя от длъжностните лица на съответното териториално поделение.

Удостоверение не се издава на лица със здравословни противопоказания за провеждане на профилактика и рехабилитация.

Необходими документи за постъпване на лицата при изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация:

1. Документ за самоличност;

2. Удостоверение от териториално поделение на Националния осигурителен институт;

3. Медицинско направление от лекуващия лекар;

4. Медицинската документация, удостоверяваща настоящото и миналото здравно състояние на лицето – епикризи, изследвания, рентгенови и др. снимки, електрокардиограми и други документи, според конкретния случай;

5. Експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия, респективно на Националната експертна лекарска комисия (сканирано копие) – за лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. Експертно решение за признаване на професионална болест (сканирано копие) – за лицата с професионална болест.

ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

Законова рамка

Редът за отпускане и изплащане на гарантираните вземания е регламентиран в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР).

Задължени лица по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

Задължение за внасяне на вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” имат всички физически и юридически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

- наемат лица по трудово правоотношение, т. е. имат качествата на работодател;

- спрямо тях може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони.

Размер на вноската и срокове за внасяне

Вноските се дължат от всички работодатели - задължени лица по закона върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.

Вноските във фонда се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Същите са изцяло за сметка на работодателя, а размерът им се определя от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии. 

Същност на гарантираното вземане

Гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:

- трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;

- парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. 

Правоимащи лица

Право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.

За да се възползват лицата от правото си на гарантирани вземания, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Възникване на правото на гарантирано вземане

Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:

- откриване на производство по несъстоятелност;

- откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;

- откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Лица, които са изключени от кръга на правоимащите

Не се изплаща гарантирано вземане на следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:

- съдружници в търговското дружество;

- членове на органите за управление и контрол на търговеца;

- съпрузи и роднини по права линия на търговеца.

Ред за уведомяване на работниците и служителите за откритото производство по несъстоятелност на работодателя

В 14-дневен срок от вписването в Търговския регистър на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания.

Работодателят изпълнява задължението си по информиране на работниците и служителите по следния ред:

- чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието - за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени;

- чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител - за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени през месеца на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни месеца;

- за работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие - български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България, задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите възниква от датата, на която обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава му е станало известно.

Ред за установяване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания

В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в Търговския регистър, работодателят изготвя справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждение и/или парични обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

В едномесечен срок от вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, контролните органи на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт извършват проверка при работодателя, при която установява дали са налице условията за възникване на право на работниците и служителите на гарантирано вземане. За резултата от проверката се съставя констативен протокол.

В хода на проверката и в срока, в който се извършва тя, работниците и служителите могат да подават възражения, с които да оспорват данните в изготвената от работодателя справка. Той е длъжен да уведоми контролните органи за постъпилите възражения, да даде становище относно тяхната основателност и да изготви нова справка или да откаже издаването ѝ.

При констатиране на нередности в изготвените справки или несъответствие на данните, както и по подадени възражения от лицата в случаите, когато работодателят откаже да изготви нова справка, контролните органи дават задължителни предписания и срок за отстраняване на нередностите и/или несъответствията.

Документи, които се подават от лицето за отпускане на гарантирано вземане

Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, което се подава от работника или служителя в териториално поделение на Националния осигурителен институт по седалище на работодателя в тримесечен срок от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по законодателството на друга държава. Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане.

Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Към него се прилагат:

1. документ за самоличност - за справка;

2. изготвена от работодателя справка по образец, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;

3. оригинал (за справка) и копие от експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (ако има такова);

4. пълномощно - когато документите се подават чрез пълномощник.

Размер на гарантираното вземане

При определяне размера на гарантираното вземане Законът разделя правоимащите лица на две основни групи:

1. работници и служители, независимо дали са или са били в трудово правоотношение, с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор - за тези лица гарантираното вземане е в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания;

2. работници и служители, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване на решението по чл. 6 и на които вземанията са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов - за тези лица гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ред и срокове за отпускане и изплащане на гарантирани вземания

Териториално поделение на Националния осигурителен институт изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация и го изпраща на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за връчване на лицето.

Производството по отпускане на гарантирано вземане се спира с разпореждане на директора на фонда, когато са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане на отказ или ако не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера му.

Издадените разпореждания могат да се обжалват от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на териториално поделение на Националния осигурителен институт. 

Изплащане на гарантирано вземане, неполучено от починало лице

Когато приживе работникът или служителят е упражнил правото си на гарантирано вземане, подавайки заявление-декларация за отпускането му, но преди изплащането на гарантираното вземане работникът или служителят е починал, неговите наследници имат право да го получат като наследствена маса. За целта те следва да подадат заявление до компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, към което да приложат удостоверение за наследници. Гарантираното вземане се изплаща на упълномощено от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

Гарантираните вземания по този ред се изплащат в едномесечен срок от подаване на заявление от упълномощения наследник или от всеки от наследниците.

Ако приживе работникът или служителят не е упражнил правото си на гарантирано вземане, като не е подал заявление-декларация за отпускането му, не се образува административно производство, не се формира наследствена маса и следователно, за наследниците не възникват права за получаване на гарантирано вземане.

Отговорност на работодателя, който не изпълни задълженията си по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

Работодател или длъжностно лице, неизпълнили задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежат на административно-наказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите, които съставят актове за административно нарушение съобразно правомощията си.

За събиране на сумите по влезли в сила актове, ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или упълномощено от него длъжностно лице или органите по приходите на Националната агенция за приходите издават наказателни постановления.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.